Ракови заболявания при котките

Котките боледуват от котешки СПИН,  а също и от онкологични заболявяния

Какви са основните признаци на котешкия рак?

- необичайни подувания, които са постоянни или нарастват
- рани, които не зарастват
- загуба на тегло
-  липса на апетит
- лоша миризма
- трудно преглъщане или хранене
- ленивост
- постоянна куцота или схващане
- трудно дишане, уриниране и дефекиране

Тези изменения се наблюдават и при много други болести и появата им не означава, че котката ви има рак. При наличието им се обадете на вашия ветеринарен лекар.

Лимфома при котките

При котките се среща много по-често, отколкото при кучетата или при човека. Тя се среща по-често при котки, които са инфектирани с котешкия левкемичен вирус. Лекува се с химиотерапия, която в зависимост от мястото може да бъде много успешна и да удължи живота на котката значително.

Кои котки имат по-голям риск да заболеят?

Породата или полът нямат значение. Обикновено заболяват котки на 9 – 10 годишна възраст. 70 % от болните котки са били заразени с котешкия левкемичен вирус. Котките, заразени и с котешкия имунодефицитен вирус, също са предразположени към това заболяване.

Има ли различни форми това заболяване?

Има няколко различни форми. При всички има ненормално разрастване на лимфната тъкан. Тъй като лимфата преминава през цялото тяло, болестта може да се открие на навсякъде и да засегне голям брой органи. Най-често се среща на три места, като мястото определя симптомите, лечението и прогнозата на болестта.

- дифузната форма – засяга много лимфни възли и много органи. Прогнозата при тази форма не е благоприятна
- медиастинална форма – мястото е в гръдната кухина и засяга тимуса и прилежащите лимфни възли
- храносмилателна форма – засяга храносмилателната система и прилежащите лимфни възли

И при трите, изхода зависи най-много от това дали котките са заразени е котешкия левкемичен вирус.

Какви са признаците?

Котките са очевидно болни. Признаците зависят най-често от мястото, където се е развила болестта.

- храносмилателна – има загуба на тегло, разрошена козина, липса на апетит, повръщане и диария
- медиастинална – нарушения в дишането и събиране на течност около белите дробове
- ако се развие в бъбреците – пият повече вода и уринират по-често
- ако се развие в носа – има изтечения от носа и подуване на лицето

Ако котките са заразени с котешкия левкимичен вирус, имат изразена анемия.

Как се поставя диагнозата?

Има подуване на лимфните възли при опипване. С рентгеново изследване могат да се открият тумори или подуване на вътрешни органи. Прави се лабораторно изследване за споменатите по-горе два вируса. С кръвно изследване се вижда дали има анемия. Добър патолог може да каже със сигурност ако изследва материал, взет от изменени лимфни възли.

Как се лекува?

Лекува се с химиотерапия. Ако туморът е лесно достъпен, може да се премахне чрез операция. При химиотерапията най-често се комбинират различни антибиотици. Препоръчва се при котки с лимфома да се потърси мнение от добър ветеринарен онколог.

Каква е прогнозата?

Тя се определя от много фактори – дали котката има котешкия левкимичен вирус, мястото на тумора и кога е поставена диагнозата и е предприето лечение. Около 70 % от котките се повлияват добре от химиотерапията. Техният живот се удължава с 4-6 месеца. Дори при 30-40 % се постига удължаване на живота с 2 години. Ако не се предприеме лечение, котките живеят 4-6 седмици след поставяне на диагнозата.
Рак на млечната жлеза
През последните години се среща много често при котките, особено при такива, при които са прилагани хормонални препарати.

Кои котки имат риск от развиване на болестта?

Всяка възрастна женска котка може да бъде засегната, но обикновено заболяват 10-14 годишни котки. Сиамските котки имат генетична предразположеност. Некастрираните котки заболяват по-често. Котки, кастрирани след няколко разгонвания, са по-рискови от тези кастрирани преди първото разгонване.

Какви видове има?

85 % от туморите са злокачествен аденокарциноми. 15 % са саркоми, аденоми и папиломи. Аденокарциномите са много бързо развиващи се и имат разсейки в заобикалящите ги лимфни възли и белите дробове.

Какви са признаците?

Те са възли, които са подвижни или неподвижно срастнали с кожата и/ или подлежащите мускули. 1/4 от тях са с язви. Най-често се срещат на първия чифт млечни жлези. В половината от случаите засягат повече жлези. Има подуване, възпаление и треска.

Как се лекува?

Прави се хирургическо премахване на тумора и млечната жлеза. Препоръчва се оперативно премахване на цялата редица млечни жлези. Прилага се и химиотерапия. Химиотерапията се прави след консултация с ветеринарен лекар.

Каква е прогнозата?

Първоначалното лечение може да е успешно. До 65 % от туморите, премахнати оперативно, се появяват отново след около година. Повечето котки умират след по-малко от година от поставянето на диагнозата. Ако прехнатите тумори са малки и са махнати рано, животът на котките се удължава с 2-3 години.

Каква е профилактиката?

Могат да се вземат няколко предпазни мерки от страна на стопаните, за да се намали рискът от това заболяване. Първата и най-важна е да кастрират котката си преди първото разгонване. Второ, да се избягват прогестеронови лекарства, които се използват за лечение на възпаления на кожата и някои промени в поведението на котките. Трето, собствениците редовно трябва да водят котката си на профилактичен преглед, тъй като ранното откриване и лечение е успешно.